Употреба на точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

а) За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

б) За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”

Членуване на съществителни и прилагателни имена от мъжки род

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число. Примери:

Потребителят проверява поста си за грешки, преди да го публикува.
Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число. Примери:

Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.
Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р., ед. ч.). Примери:

Нейният коментар беше неуместен.
Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения). Примери:

Толерантното отношение е част от неговия характер. 
Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел. Примери:

създател - създателят
огняр - огнярят
вратар – вратарят

Забележка: Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар – коментарът; катинар – катинарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число, завършващи на : край – краят, герой – героят, както и следните съществителни: зет –зетят, лакът – лакътят, нокът – нокътят и др.

 

Както стана ясно, основното правило е, че пълната членна форма се пише, когато членуваната дума е подлог в изречението.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението. И са посочени красноречиви примери:

 

24 май-най-светлият български празник – всяка година се посреща в училищата с венци от здравец и божур.
Г-н Стоянов, новоизбраният кмет, откри заседанието на Общинския съвет. 

Но от друга страна, се използва кратка членна форма, когато членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението. В тези случаи е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.

Мостът е дело на Колю Фичето – самобитния архитектурен български гений.
Видях г-н Петров, учителя на дъщеря ни.

Трябва да се обърне внимание на още един случай, при който членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в смисъл превръщам се в), казвам се, наричам се, представлявам (в значение ‘съм’).

Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
Алуминият е най-лекият метал. 

Правилата при членуване на съществителни имена от м.р. са добре представени в изданието „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на Института за български език на БАН. Част от посочените примери са от същото издание.

 

Употреба на тире

Тирето като препинателен знак се различава от „малко тире“ ( наричано още „съединителна чертица“, както и „дефис“). Важно е да се знае, че тирето („дългата чертица“) е препинателен знак, но в определени случаи може да служи и за знак за графично оформяне. Докато  „малкото тире“ има само графична функция.

Тире

Важно е да се отбележи, че когато се пише тире – се оставя интервал преди и след тирето. А когато се изписва малко тире („дефис“) няма интервали нито преди, нито след знака.

I. Като препинателен знак тирето се употребява:

1. Когато искаме да изтъкнем определени вметнати изречения или вметнати части в изречението като логически важни.

2. Когато има подразбираща се, но изпусната част.

3. Когато поясняваме предходна част в изречението чрез конкретизиране или изброяване на еднородни части.

4. В рамките на сложно съставно изречение  – тирето се употребява между две прости изречения, които са свързани без съюз, когато второто изречение показва резултат, следствие от първото или основание.

5. Освен това тирета се използват за отделяне на пряката реч от авторската – особено в художествени произведения.

II. Като знак за графично оформяне тирето се употребя:

1. За отбелязване на разстоянието между точки в пространството или времето:

Влакът София – Пловдив – Бургас (означава от София през Пловдив за Бургас)

2. С дълго тире се свързват имената на създателите на една теория, закон и т.н.:

Хипотезата на Кант – Лаплас

3. С дълго тире се означават противопоставяния:

„Левски“ – ЦСКА

4. Когато числителните се изписват с цифри, тирето между тях се запазва:

5 – 6 години; 10 – 15 крачки

5. Запазва се тирето и в съчетания, в които вместо числителното „един“, което се подразбира, е използвано съществително:

година – две
миг – два
минута – две

Още тук е добре да се отбележи разликата при изписване на сложна дума, чиято първа част е отбелязана с цифра. Тогава се изписва малко тире:

5-дневен
100-годишнина

 

Малко тире („дефис“)

Употребява се като знак за графично оформяне:

1. Двойните лични и фамилни имена се изписват с малко тире:

Ана-Мария
Александър Теодоров-Балан

2. При изписването на полуслято написани думи:

заместник-декан, заместник-председател
спортно-технически
залез-слънце

3. При изписване на някои междуметия:

ха-ха-ха, бръм-бръм

4. При изписване на частиците за сравнителна и превъзходна степен:

най-голям, най-малък, по-добре, по-късно

5. При изписване на сложна дума, чиято първа част е отбелязана с цифра:

5-дневен, 100-годишнина

Употреба на скоби

Скобите се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази. Скобите са (), а не //!!!

Употреба на кавички

Кавички се използват:

1. При названия на административно-делови обекти:

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

2. Улици, квартали, булеварди:

улица „Люлякова”, ЖК „Тракия”, кв. „Смирненски”

3. Вестници, ТВ канали, радио:

вестник „Марица”, радио „Веселина”

4.Търговски марки на стоки за бита:

пералня „Индезит”, маргарин „Калиакра”

5. При иронично или преносно употребени изрази:

Тя е истинска „звезда”.

 

Кавички не се използват:

1. При названия, които са буквени съкращения или комбинация от букви и цифри:

самолет ТУ 144

2. При имена на населени места, местности, реки, планини:

река Въча, връх Вихрен

 

Използване на двойни кавички

1. Двойни кавички не се допускат, когато има вътрешен цитат в началото или в края на изречението, или когато има употреба на кавички при други случаи. Например:

Видях учителя и той ми каза: „няма да повярвате какво се случи на площад „Народно събрание“.

Или:

Видях учителя и той ми каза: „нямаше да говоря с Вас, ако не ми бяха казали „поговори с него все пак“.

2. Но ако вътрешният цитат завършва с въпросителен или удивителен знак, скоба, които разделят двойните кавички, то вторите кавички се постaвят. Например:

Видях учителя и той попита: „Бил ли си на площад „Народно събрание“?“

Или:

Видях учителя и той ми каза: „нямаше да говоря с Вас, ако не ми бяха казали „Поговори с него!“.“

 

 

ВАЖНО!

Във всеки отделен език кавичките се изписват по различен начин. Употребата на кавички е описана в официалния „Нов правописен речник на българския език“ (С., Институт за български език, изд. „Хейзъл“, 2002) – срв. „Кавички“ (с. 95 – 97) от частта „Препинателни знаци, употребявани в рамките на изречението“. В съвременната българска графична практика съществуват два начина за поставяне на кавички:

  1. отварящи кавички: долу пред думата или израза + затварящи кавички горе след думата или израза – „ ”;
  2. отварящи кавички горе пред думата или израза + затварящи кавички горе след думата или израза – “ „.

Препоръката на Института за български език е да се използва първият начин като отдавна установен в писмената практика. Тази употреба е кодифицирана в официалния „Нов правописен речник на българския език“. Допустимо е и използването на вторият начин.

Според основно изискване за оформяне на текстове, установено също отдавна в писмената практика, когато има възможност за избор (какъвто е и случаят с употребата на кавички) да се прокарва последователно в рамките на целия текст една от избраните възможности. В конкретния случай не е препоръчително да се използват едновременно в един текст двата начина за употреба на кавички.

Източник: Писмо от 20.05.2005 г. от ст.н.с. д-р М. Димитрова от Института за български език към Българската академия на науките до г-жа Дамянова, ръководител на „Център за преводи и редакции“ при Министерски съвет на Република България.

Употреба на интервал

Интервал се поставя:

  • след запетая;
  • след точка;
  • след въпросителна, удивителна, точка и запетая, двоеточие;
  • преди и след тире;
  • в началото на ново изречение;
  • между думите в изреченето;
  • преди отварящата скоба и след затварящата скоба;
  • преди отваряне на кавички и след затваряне на кавички и др.

Не се поставя интервал между точките в знака за многоточие.