Членуване на съществителни и прилагателни имена от мъжки род

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число. Примери:

Потребителят проверява поста си за грешки, преди да го публикува.
Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число. Примери:

Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.
Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р., ед. ч.). Примери:

Нейният коментар беше неуместен.
Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения). Примери:

Толерантното отношение е част от неговия характер. 
Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел. Примери:

създател - създателят
огняр - огнярят
вратар – вратарят

Забележка: Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар – коментарът; катинар – катинарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число, завършващи на : край – краят, герой – героят, както и следните съществителни: зет –зетят, лакът – лакътят, нокът – нокътят и др.

 

Както стана ясно, основното правило е, че пълната членна форма се пише, когато членуваната дума е подлог в изречението.

Пълна членна форма се пише, когато членуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението. И са посочени красноречиви примери:

 

24 май-най-светлият български празник – всяка година се посреща в училищата с венци от здравец и божур.
Г-н Стоянов, новоизбраният кмет, откри заседанието на Общинския съвет. 

Но от друга страна, се използва кратка членна форма, когато членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението. В тези случаи е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва членуваната дума, с той.

Мостът е дело на Колю Фичето – самобитния архитектурен български гений.
Видях г-н Петров, учителя на дъщеря ни.

Трябва да се обърне внимание на още един случай, при който членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в смисъл превръщам се в), казвам се, наричам се, представлявам (в значение ‘съм’).

Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
Алуминият е най-лекият метал. 

Правилата при членуване на съществителни имена от м.р. са добре представени в изданието „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на Института за български език на БАН. Част от посочените примери са от същото издание.